Може би е време да си признаем: манията за физическо съвършенство ни изяжда живи. Престъпно голяма част от живота ни преминава в скубане, гладуване, боядисване, къдрене, опъване, подпълване, удължаване, изсмукване, стягане и какво ли още не... Абсолютно сигурно е, че този неистов, патологичен стремеж да убиваме естеството си, да изстръгваме природата от себе си ни разболява психически. В живия живот пластмасовите кукли Барби биха ходили на 4 крака, нали знаете?
За диетите, разбира се, трябва да се говори и е добре дори да се правят – но по оня разумен начин, при който тяхна цел и фокус е нашето здраве и съхраняването на младостта и жизнеността ни оптимално дълго. Именно тогава темата „диети“ се превръща в разговор не за комплекси, вини и поражения, а за победи и връщане на самочувствието. Тогава вече не се чувстваме изгубени в килограмите или в целулита, а се наслаждаваме на живота, грижейки се за себе си, учейки се да се обичаме...
Мира Баджева
„Проблемът с диетите и други истории“
Из „Ябълка на разбора“
Тази статия все още няма коментари