„Вкъщи“ е човек. А понякога и куче

30.11.2020 16:43:29

„Вкъщи“ е човек. А понякога и куче

В гениалния сериал на Сорентино „Младият папа“ Джуд Лоу, който играе фиктивния Пий XIII, се запознава с мъж и жена. Те твърдят, че са отдавна изгубените му родители. Спомените на светейшеството са мъгляви, семейството му го е изоставило като малко дете, но той цял живот сънува миризмата на нежност и лято, която майка му излъчва. Папата пренебрегва всички представени доказателства за родителство, приближава се до жената, затваря очи и подушва врата ѝ. После категорично прогонва измамниците. Жената не мирише на мама.

Казват, че миризмите са в категорията на краткосрочната памет. Едно повяване на вятъра и сетивата ти заменят спомена за аромата на първата ти любов с мириса на нова авантюра. Но за мен обонянието е по-важно. То е в основата на най-дълготрайните ми пътувания назад.

Сред най-най-ранните ми спомени например е миризмата от чекмеджето в нощното шкафче на баба. Шкафчето беше от тежко орехово дърво, а чекмеджето се отваряше трудно. Баба държеше в него прилежно изгладени носни кърпи, знаете – онези, които някога раздаваха по сватбите, както и някои дамски, бродирани, с инициали и дантела, каквито градските кокони изпускали случайно на пътя на напетите левенти и този жест съдържал повече информация от няколко любовни писма. В чекмеджето имаше още празни флакончета от парфюм, кесийка с благоуханни изсушени треви, стара стихосбирка, чийто автор не помня, но помня, че в края на съгласните стоеше буквата ъ или ь, което превръщаше стиховете от любовни в комични. Между пластовете кърпи от време на време баба притуряше нови тайни неща, които изучавах с огромен интерес, разбира се – тайно. Та това чекмедже излъчваше неповторима миризма на дърво, прах, лавандула и загладена от гореща ютия българска роза, което означаваше – аромат на въздишки и стари времена, освен това – на сигурност, уют и топлина.

Безотказна асоциация с дом.

С времето баба си отиде, а с нея си отиде и уханието на чекмеджето, макар още да стои в същата стая. Било е мирис на баба и детство, не на лавандула...

Ана Клисарска

Из „Ябълка на разбора“

Коментари

Тази статия все още няма коментари

Остави коментар

Откъси

Откъси

„Вкъщи“ е човек. А понякога и куче

„Вкъщи“ е човек. А понякога и куче

В гениалния сериал на Сорентино „Младият папа“ Джуд Лоу, който играе фиктивния Пий XIII, се запознава с мъж и жена. Те твърдят, че са отдавна изгубените му В гениалния сериал на Сорентино „Младият папа“ Джуд Лоу, който играе фиктивния Пий XIII, се запознава с мъж и жена. Те твърдят, че са отдавна изгубените му 2020-11-30T16:44:33+02:00 „Вкъщи“ е човек. А понякога и куче

<p><span style="font-size: 12pt;">В гениалния сериал на Сорентино &bdquo;Младият папа&ldquo; Джуд Лоу, който играе фиктивния Пий XIII, се запознава с мъж и жена. Те твърдят, че са отдавна изгубените му родители. Спомените на светейшеството са мъгляви, семейството му го е изоставило като малко дете, но той цял живот сънува миризмата на нежност и лято, която майка му излъчва. Папата пренебрегва всички представени доказателства за родителство, приближава се до жената, затваря очи и подушва врата ѝ. После категорично прогонва измамниците. Жената не мирише на мама.</span></p> <p><span style="font-size: 12pt;">Казват, че миризмите са в категорията на краткосрочната памет. Едно повяване на вятъра и сетивата ти заменят спомена за аромата на първата ти любов с мириса на нова авантюра. Но за мен обонянието е по-важно. То е в основата на най-дълготрайните ми пътувания назад.</span></p> <p><span style="font-size: 12pt;">Сред най-най-ранните ми спомени например е миризмата от чекмеджето в нощното шкафче на баба. Шкафчето беше от тежко орехово дърво, а чекмеджето се отваряше трудно. Баба държеше в него прилежно изгладени носни кърпи, знаете &ndash; онези, които някога раздаваха по сватбите, както и някои дамски, бродирани, с инициали и дантела, каквито градските кокони изпускали случайно на пътя на напетите левенти и този жест съдържал повече информация от няколко любовни писма. В чекмеджето имаше още празни флакончета от парфюм, кесийка с благоуханни изсушени треви, стара стихосбирка, чийто автор не помня, но помня, че в края на съгласните стоеше буквата ъ или ь, което превръщаше стиховете от любовни в комични. Между пластовете кърпи от време на време баба притуряше нови тайни неща, които изучавах с огромен интерес, разбира се &ndash; тайно. Та това чекмедже излъчваше неповторима миризма на дърво, прах, лавандула и загладена от гореща ютия българска роза, което означаваше &ndash; аромат на въздишки и стари времена, освен това &ndash; на сигурност, уют и топлина.</span></p> <p><span style="font-size: 12pt;">Безотказна асоциация с дом.</span></p> <p><span style="font-size: 12pt;">С времето баба си отиде, а с нея си отиде и уханието на чекмеджето, макар още да стои в същата стая. Било е мирис на баба и детство, не на лавандула...</span></p> <p><span style="font-size: 12pt;"><em><strong>Ана Клисарска</strong></em></span></p> <p>Из &bdquo;Ябълка на разбора&ldquo;</p> <p></p>

, , , , , ,
Сравнение на продукти
Нашият онлайн магазин използва така наречените „Бисквитки“ Научете повече за нашата политика за поверителност и нашата политика за Бисквитки